Посещение в моргата в Пловдив преобърнало плановете на братята Аргирови. От идеята да следват семейната медицинска линия те преминали към музика.
„Ние с брат ми Светослав сме от голям лекарски род. И в живота ни имаше един преломен момент… Бяхме седми клас и трябваше да избираме между два варианта за нашето бъдеще, а ние бяхме много силни ученици. Едната опция бе да изберем английската гимназия в Пловдив и после да продължим с медицината. Другият вариант бе музикалното училище.“ Това разказа Благовест Аргиров.
Родителите им също се колебаели. Майката била музикална и настоявала за музикално образование. Бащата, лекар по професия, обмислял да ги насочи към медицината. Благовест описва решението в семейството с усмивка: „Разбира се, майка ни, която беше много музикална и отдадена на изкуството, държеше да изберем музикалното училище. А баща ни, който беше лекар, се двуумеше дали да ни насочи към медицината. И нали знаете как става в едно семейство? Събрахме се и жената реши. Та така се случи и в нашия дом!“
Семейните очаквания били ясни. Благовест припомня, че всички близки са се занимавали с медицина: „Всички в нашия род са лекари – без изключение. И баща ни, и вуйчо ни, и чичо ни – всички до един са професори в тогавашния Медицински висш институт, сега академия. А това си оказваше влияние върху нас, когато бяхме деца“, споделя той и добавя, че в Пловдив всички знаели произхода им и имало очакване и те да тръгнат по пътя на предците.
Моргата като завой към изкуството
Причината за промяната била един семейно организиран урок по реализъм. Благовест описва кой ги завел и къде: баща им Аргир Аргиров, „старши научният сътрудник и завеждащ хематологичната лаборатория при днешната Военномедицинска академия в Пловдив“, решил да покаже на синовете си какво представлява медицинската практика отвътре и ги завел в моргата.
Ето как Благовест връща спомена: „Не помня защо аз отидох с брат ми и баща ми, сигурно съм имал урок, но татко взел Светослав със себе си на работа и за да му покаже същността на тази благородна професия – лекарската, която според мен е най-благородната на света, го завел направо в моргата.“
Гледката там била решаваща. Благовест разказва как реагирал брат му: „И като му показал какво става там, брат ми излязъл от мазетата с трупове вцепенен, направо пребледнял и ужасен. А баща ни тогава му казал: „Това е медицината, сине! Това е същността на лекарския занаят“.“
Това преживяване сложило край на колебанието на Светослав. До този момент той, който свирел на пиано, повече клонял към медицината, но след посещението в моргата вече бил решен да стане музикант. Когато споделил преживяното с Благовест, и той окончателно избрал музикалния път.
Благовест припомня и ранните наклонности: той бил отличен виолончелист и учителите предричали бляскаво бъдеще на сцена. Решението не е дошло от липса на уважение към лекарите. Той казва ясно: „Аз и до днес се възхищавам на лекарите, тяхната професия според мен не е занаят, тя е призвание и повечето хора изпитват почит и уважение към лекарите, защото те спасяват животи. Но съм благодарен, че нашият живот с брат ми се разви по друг начин. А още по-благодарен съм, че ние също срещаме хорската любов, признание и почит! Защото това е най-голямото щастие на света“, завършва Благовест Аргиров.
Историята на братята показва как един конкретен момент може да промени професионалния избор дори в семейство с ясни очаквания. За Благовест и Светослав краят на пътя към медицината бил началото на кариера в изкуството.
