Моника Белучи променя образа си постоянно. В продължение на повече от три десетилетия тя сменя езици, режисьори и жанрове, без да се оставя в еднаква рамка. Родена е на 30.09.1964 г. в Чита ди Кастело, Умбрия, и първоначално е записала право в Перуджа — моделството идва като начин да си плаща обучението.
„Никога не съм искала да бъда някой друг“, казва тя.
От Умбрия към модните подиуми
Още на 16 години Белучи започва да живее между два свята. Учейки в училище, тя периодично пътува до Флоренция, Милано или Париж, работи като модел и после се връща обратно в провинцията. Това съжителство между малкия град и големия свят остава част от образа ѝ — едновременно корени и движение навън.
В Милано работи с престижни агенции и става лице на големи марки, сред които Dolce & Gabbana. Модният подиум ѝ дава умението да се появява пред камера, но киното ѝ позволява да разшири контрола върху образа си.
В киното – избори, не клишета
Първите ѝ роли са малки. Появата ѝ в Дракула на Франсис Форд Копола през 1992 г. е едва началото. Белучи разбира, че красотата може да отвори врата, но работи, за да бъде повече от лице. Учи актьорско майсторство и постепенно намира място в европейското кино — „Апартаментът“ ѝ носи номинация за „Сезар“.
Във филма на Джузепе Торнаторе „Малена“ тя играе почти без думи; образът на Малена е премерен от малкия град, който проектира върху жената желания, страхове и жестокост. След „Малена“ Белучи не повтаря само „красивата италианка“. В кариерата ѝ влизат „Братството на вълците“, „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“, „Необратимо“, роли в „Матрицата: Презареждане“ и „Матрицата: Революции“, както и Мария Магдалена в „Страстите Христови“.
За една от най-противоречивите си роли Белучи казва: „Когато заснех филма през 2002 г., нямах деца. Сега, когато имам дъщери, гледам на филма по различен начин. Смятам го за положителен, защото не ми се струва, че е създаден, за да плаши жените, а за да предизвика дискусия за ролята на жената и да се опита да гарантира, че подобни ужасни деяния никога повече няма да се повторят. Време е жените да престанат да се страхуват“, казва тя.
Когато е на 50 години, влиза и във вселената на Джеймс Бонд като Лучия Скиара в „Спектър“ — присъствието ѝ във филма оспорва традиционната представа за „Бонд момичето“, като възрастта става част от образа.
Личен живот, майчинство и отличия
Белучи се омъжва за Венсан Касел през 1999 г.; двамата имат две дъщери — Дева и Леони. Майчинството променя начина, по който тя избира проекти и оценява ролите си. За дъщеря си тя иска първо собствен избор, а не да бъде „продължение“ на майка си.
От 2019 г. Белучи се изявява и на театралната сцена — играе Мария Калас. В по-късните години участва в продукциите на Тим Бъртън; двамата започват връзка през 2022 г., която три години по-късно приключва. За края на отношенията тя казва: „Както в приятелството, така и в любовта има пътища, които се пресичат и продължават заедно дълго време, понякога дори завинаги. Други вървят заедно известно време, а след това всеки поема по своя път. Такъв е животът. Важното е да излезем обогатени от времето, което сме прекарали заедно, защото във всяка връзка научаваме нещо за себе си и за другите“, споделя актрисата.
Кариерата ѝ е обградена с награди и номинации — „Давид ди Донатело“, „Глобо д’оро“, „Настро д’Ардженто“, както и номинации за „Сатурн“ и „Сезар“. През 2006 г. получава рицарско звание от френския Орден за изкуства и литература, а през 2016 г. – от френския Орден на почетния легион.
През последните години Белучи е отличена за изпълнение в Ketticè на фестивала в Локарно, а следващата ѝ среща с публиката е в Butterfly Jam, чиято премиера е насрочена за ноември. За нея времето не е враг, а част от личността: „Дори да загубиш красотата на младостта, на нейно място идва нещо друго, което е много интересно“, споделя Моника Белучи.
