Писателката и сценаристка Милена Фучеджиева заяви във Facebook, че без нейно знание Стефан Данаилов и съпругата му Мария Данаилова са организирали поставянето на паметен знак с името на баща ѝ в Централни гробища в София. Тя описва действията като неуважение към паметта на Дико Фучеджиев и към самата нея като негов едничен наследник.
Бащата на Милена е писателят Дико Фучеджиев (1928-2005), автор на „Небето на Велека“, „Реката“ и други. В текста се припомня, че той е бил директор на Народния театър в периода 1976-1992 г.
Милена Фучеджиева е известна и като сценарист на сериали като „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Връзки“, „Недадените“.
Ето какво написа самата тя в публикацията си:
„Отдавна нямам илюзии за ничия почтеност в България. След смъртта на баща ми през 2005 г. аз погребах пепелта му в семеен гроб в село Граматиково. Преди това разпръснах част от пепелта му над река Велека. Това беше неговото желание – да е в гроба на баща му и майка му, и пепелта му да е разпръсната над любимата му река.
Месеци по-късно научих от познати, че те са видели „гроба му“ в Алеята на славата на Централни гробища – може би беше неговото име, не това няма значение. Бях изключително изненадана. Казах, че не е възможно, защото е погребан в Граматиково. Оказа се, че Стефан Данаилов без мое разрешение, без да ми се обади, е взел това решение и е „погребал“ баща ми в София. Колкото и намерението му да е било „благородно“, то беше благородно в кавички. И беше пълно неуважение и пренебрежение към мен като единствена наследница на баща ми.
В дома на Данаилови решенията често се вземаха първо от Мария Данаилова. Тя беше човекът, който никога през живота си не е работил. Нейната работа беше по цял ден да седи по нощница на дивана, да седне по нощница на дивана, да пие кафе, да пуши цигара след цигара и да създава интриги. И така всеки ден цял живот. Нямам съмнения, че решението за тъй наречения гроб на баща ми в Централни гробища беше взето от нея и Стефан.
Дико Фучеджиев вероятно е единственият човек в България с два гроба – един в Граматиково, истинският, и един по негово желание, и един на Централни гробища по желание на Стефан Данаилов и Мария Данаилова. Това е върхът на айсберга на познанието, водещо до пълно отчуждаване. Човешките способности за изненада и болка не са неизчерпаеми. Инстинктът за самосъхранение, заедно със Силата, ни помагат да се изправим на крака, но не и да забравим, не и да останем с отворени души и сърца като деца.“
Реакции и продължение
Според публикуваното, постът ѝ предизвикал множество реакции от приятели и познати. В отговор на интереса и въпросите, Милена Фучеджиева публикува продължение на текста, в което отново разяснява позицията си и възмущението си от действията, свързани с паметта на баща ѝ.
„Много хора са озадачени защо Данаилов и жена му са постъпили по този начин с паметта на баща ми и спрямо мен. Да, абсурдно е. Отстранявайки се от себе си, от емоциите и обидата, за да бъда обективна, предполагам, че СД го е направил заради мераци от приятелско желание Дико Фучеджиев да бъде уважен – те бяха приятели, съчетано с безцеремонно присвояване на памет, като второто е трудно да бъде разбрано от странични хора. Аз коментирам само публичния факт, който е неизбежен поради това, че на Централни гробища има някакво кубче с името на баща ми, сложено не от мен, и фалшифициращо гроб, защото този напълно материален факт е свързан с мен като дъщеря на Дико Фучеджиев. Би трябвало да има документи на гробищата, доказващи, че е направено от Стефан Данаилов, но може и да няма, защото в Бг всичко е възможно, ако си влиятелен човек. Във всеки случай документи за този „гроб“ на мое име не съществуват. Ако на някой журналист му се разследва, аз няма да го спра. За мен е достатъчно да се знае от обществеността каква е истината. И какви са нашите нрави. Известни хора, на които обществото се възхищава, имат поне две лица, променят чужди биографии, създават празни гробове, подменят последни желания, пишат лъжливи книги, правят непочтени филми и т.н.
Гробовете на близките ми за мен нямат никакво значение. Те живеят в мен и чрез мен. Пръстта не е биография. Аз няма да имам гроб. Баща ми има два. Кой е като него“.
Какво остава незавършено
В публикацията фигурира констатацията, че на Централни гробища има паметен знак с името на Дико Фучеджиев, поставен без знанието на дъщерята. Фучеджиева посочва, че не разполага с документи, доказващи кой е платил или разрешил поставянето на този знак, и не отрича възможността съответните документи да липсват.
Текстът завършва с лични размисли за паметта, гробовете и взаимоотношенията между публичните личности и техните близки.
