Васил Найденов не крие чувствата си. „Като се ядосам, ставам Лили Иванова на куб! Става страшно. Ставам непредвидим – независимо дали пред мен е президент или министър-председател“, казва певецът в откровен разговор.
„Човекът, който ме познава най-добре, беше леля ми, Бог да я прости. И баба ми. И колегите ми знаят номерата – като съм бесен, млъкват“, добавя той, като описва как близките и колегите му разчитат емоциите му.
Нощните плачове и вярата
„Колкото повече одъртявам, толкова повече плача. До 3-5 сутринта гледам в инстаграм и плача със сълзи, като гледам певците там“, признава Найденов. Той също така говори за религиозната си убежденост и за това от кого очаква подкрепа в постиженията си: „Вярващ съм. Постигам каквото постигам, защото някой ми помага отгоре. Никога не съм подкупвал редактори, не съм ги канил на вечеря, не съм спал с тях. Не съм бил политическа… с „к“ започва, с „урва“ завършва. Пари даром не са ми давали. Моля се на Господ да издържа на напъна и да бъда правдив към себе си и към околните. Защото няма ненаказано зло, но няма и ненаказано добро.“
В разговора той използва и метафори за себе си: „Аз съм стара чанта – мачкан лак.“
За етикетите и политическите промени
Найденов остро реагира срещу етикети, с които го свързват: „Най се дразня, като пишат за моето поколение, че сме от времето на Тодор Живков! Откъде накъде? Че половината от тия хора, дето го говорят, са писали за Живков и са му лизали някои части от тялото – индиректно! И ще ми обясняват те на мене? Аз какво съм виновен, че съм роден и отраснал по времето на Тодор Живков, че ще ми слагат табелка? И така да ми класират музиката, че била демоде? Кой може да каже какво е „моде“ и какво е „демоде“? На много от тия хора мислите им са се появили в тоалетната и на улицата! Или в тоалетната, която е на улицата.“
Той коментира и надеждите за промяна в страната и как ги е възприел: „Надеждата на българина за промяна, идването на СДС… Това промени за мен всичко – и не само за мен, за България. Един политик тогава ми каза: „Вижте ги – наредили сте се всички пред „Александър Невски“ и горе пише: „Времето е наше“. Абе времето е ваше, ама парите са у нас“. Тогава много се веселих с този израз, след 5-6 месеца го чух и като виц. Много е важно парите в кого са. Този политик се оказа прав.“
Той критикува и хора, които сменят партийна принадлежност или убеждения в зависимост от конюнктурата: „Егото е нещо, което е много удобно в момента, когато настъпва промяна – да смениш партийния си билет, да смениш вярата си, да смениш себе си, да станеш с подходящия цвят, който е най-удобен. Да си готов да продадеш майка си и баща си. Тези промени стават много страшни и тогава гледаш сеира на много хора – да видиш на кого колко му е акълът“, отсича той.
Пенсиите на артистите
Найденов не подмина и темата с пенсиите на колегите си. Той припомня, че документите за трудов стаж на изпълнители и музиканти, работили на щат към Държавно обединение „Концертна дирекция“ по времето на социализма, са изчезнали, а това оставя много от тях без адекватни осигуровки. Мнозина тогава получиха пожизнено държавно парично възнаграждение в размер на 500 лв. месечно.
„Ако разчитахме на пенсиите, дето ни платиха накрая – 500 лв. е смешна сума“, казва Кеца. Той допълва, че темата често излиза в интервюта и у някои предизвиква недоумение: „Колкото пъти съм бил на интервюта – вместо да споменавам моето концертно турне, всеки път забравям защо съм отишъл и започвам да говоря за пенсиите и за пенсиите. Даже някои хора казват: „На тоя Васил не му ли стигат парите, бе!“. Стигат ми парите! Успокойте се! Имам си достатъчно! Няма да купувам кораби и самолети. Правил съм го не защото на мен не ми стигат парите, а защото има хора, които не са имали шансове. Не всички могат да бъдат „Щурците“, не всички могат да бъдат Лили Иванова, не могат всички да бъдат Васил Найденов, ФСБ… В един момент тези хора отиват на улицата, при положение че са работили честно и почтено и сме пълнили летни театри, стадиони и какво ли не.“
В изявленията си Найденов остава едновременно откровен и критичен към обществените реалности, които според него оказват влияние върху артистичния живот и социалната защита на музиканти.
