Премиерата на постановката „Физика на тъгата“ премина с бурни аплодисменти и сълзи. Режисурата е на Теди Москов, а актьорите изнесоха не само текстовете от романа, но и свои лични изповеди на сцената.
Спомени от сцената
Актьорите решиха да вложат в представлението свои собствени спомени, вместо да останат само в рамката на литературния текст. В центъра на тази режисьорска идея стои чувството за емпатия — способността да навлезеш в чуждите животи и памет и да ги представиш пред публиката.
Една от споделените истории предизвика шумен смях и тиха носталгия. „Веднъж с братовчедка ми намерихме четката за зъби на брат ми и чистихме тоалетната с нея и после му я оставихме. Той това все още не го знае, така че, като дойде да гледа представлението, ще го разбере. Друго, което правихме, е да вземем пилешки бульон, размачквахме го и го тъпчехме в слушалката на душа. И той като се къпеше му бяхме поставили камера да снимаме, стана на супа“, разказа Дарина Радева. Тя допълни, че като дете е събирала падналите си зъби, както и тези на кучето си, „като феята на зъбките“.
Други участници също се върнаха към ранните си години. „Родена съм се в снежна София. Мама имала някакво заболяване на кръвта и лекарите и казали, че най-добре за нея би било да забременее. И така се появявам аз. От любов и със смисъл. Когато ме подали на мама, тя изпищяла. Никога не била виждала по-грозно бебе. Даже си помислила, че някаква друга жена ме е родила, не ме е харесала и ме е изхвърлила на улицата. Така с течение на времето съм започнала да ставам по-приятно дете“, сподели Теодора Духовникова. Тя говори и за преживяването около смъртта на дядо си: „Смъртта е студ, тогава го разбрах“, каза тя.
Какво изследва постановката
Постановката събира различни лични истории — от първата целувка и първия секс до неуспешни аборти, медицински процедури, любими книги и спомени за домашни любимци. Всичко това се обединява в опит да се създаде една „капсула на времето“ — подбор от предмети, списъци и разкази, които да запазят краткотрайните моменти от разпад.
Режисьорският обрат в представлението е именно в предоставянето на платформа за личните изповеди на актьорите. По този начин тъгата не е представена само като депресия, а като форма на емпатия — умението да се отвори човек и да съчувства на другите, да носи паметта като опора, когато обкръжаващият свят намалява.
Литературният контекст и наградите
Текстът на пиесата е по романа на Георги Господинов и чрез сценичните решения се търси връзка между литературата и живите човешки спомени. В този контекст бе отбелязано и друго: Георги Господинов е сред фаворитите с реални шансове за Нобелова награда за литература. Споменат бе интересът на световните медии и българската публика към възможната награда, чието решение се очаква в деня на премиерата.
