Благовест Аргиров разкри, че е преживял тежки години в чужбина. Когато заминал за Норвегия, бил напълно без пукната стотинка. Инструментът му също не издържал. Днес признава, че от дълго време не е влизал в ролята на виолончелист.
„Много ме е срам да си призная от колко години не съм свирил на виолончело“, каза той с тъжна нотка. Последният му виолончело „даде фира“, допълва певецът, който е класически музикант по образование.
Студентските години и инструментът
Благовест завършва музикалното училище в Пловдив, а после и Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. В Консерваторията негов преподавател е бил проф. Здравко Йорданов, а асистент по това време – Анатоли Кръстев (днес също професор). Брат му Светослав често го подигравал за избора на инструмент: „Често ме базикаше за избора на музикален инструмент“, спомня си Благовест с усмивка.
Той описва виолончелото като „феноменален инструмент“. „Свиренето релаксира психиката ми, доставя ми чисто щастие и ми носи невероятен вътрешен емоционален баланс. Понякога наистина ми липсва“, казва изпълнителят.
Годините в Норвегия и сцени в чужбина
За кратко време в Норвегия реалността се оказва сурова. „Когато пристигнах в Норвегия, бях без пукната стотинка. Нямах уговорени участия, нямаш никакви ангажименти. Останах напълно без пукната пара, буквално нямаше какво да ям, а през годините така и не си купих друго виолончело…“, разказва той.
Благовест се връща и към по-успешните периоди от кариерата на дуета „Братя Аргирови“. В онези години те правели големи турнета в бившия Съветски съюз и свирели пред хилядна публика. Въпреки това, според него, финансовата равносметка от онова време днес изглежда смешна.
Защо спря да свири?
Публиката често го пита защо вече не свири на виолончело. „Днес обаче хората ме срещат и ми казват: „Не виждаме да свириш на виолончело, какво стана, защо се отказа?““, цитира той реакциите на феновете.
Въпреки препятствията Благовест говори с благодарност за живота. „Да не звучи като самохвалство, но завърших музикалното училище със златен медал, бях на първо място в Консерваторията… Днес обаче хората ме срещат и ми казват: „Не виждаме да свириш на виолончело, какво стана, защо се отказа?“. Но съдбата беше благосклонна към нас. И до днес се радваме на огромната любов на хората и работим това, което ни прави истински щастливи – пеем от душа и сърце! Ние сме истински късметлии!“, завършва той.
