Сашка Васева отбеляза 60-ия си рожден ден далеч от светските шумотевици – в Руенския манастир в село Скрино. Тя изключи телефона и прекара деня в усамотение заедно с монасите.
„Имах нуждата да отида до родното място на свети Иван Рилски и там, в Руенския манастир, хапнах с монасите и ги почерпих с бонбони за моя празник. Реших, че с благодарност към небето искам да отпразнувам рождения си ден в понеделник. Отдавна исках с децата да отида там“, сподели Сашка Васева.
Близките ѝ обаче не я оставили без тържество – на следващия ден роднини и приятели я изненадали с торта и подаръци. В разговор певицата подчерта колко е важен самият факт, че е жива.
„Беше много хубаво и зареждащо за мен и най-близките ми. Това, че съм жива, е най-големият ми подарък от съдбата. Нямам нужда от други подаръци за празника“, каза още Сашето.
Промени след тежки изпитания
Васева признава, че преживяното покрай болест е променило вижданията ѝ и я е направило по-сдържана. Тя говори за стремеж към простота и аскетизъм, без да се отрича от миналото си.
„Никога не съм била монахиня по външни белези, но душата ми всячески се е стремила към аскетизъм. Преживяното от мен с болестта много ме накара да се променя и се надявам Бог да продължава да бди над мен, над семейството и над държавата ми. Защото нещата, които се случват в момента за всички българи, не са особено розови и трябва да сме силни“, споделя Васева.
Тя също така прави равносметка на бурните си младини и на епохата, в която са работили изпълнителите като нея. Васева припомня и текстове от онези времена като отражение на действителността.
„Всичко тогава беше любопитно – куфарчета с червени пари, инфлация, любов, мутри, а песните ни бяха огледало на действителността. И това, което пееха: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“, е актуално и днес. Времената бяха такива, че човек се изкушава да се понесе по вълните. Аз тогава бях просто гола, нахална и млада“, признава певицата.
Тя не крие и съжаления за някои младежки прояви.
„Тялото е нещо съкровено, трябва да се пази за любимия човек. Не можеш така да го пръскаш навсякъде“, смее се Сашка на младежките си лудории.
В личен план настоящето за нея е работа и малки ежедневни задачи, нецелящи блясък, а смисъл.
„Всеки ден има какво да правя. След тази моя среща със смъртта съм друг човек. Достатъчно ми е, че вярвам в Създателя, с надежда да живеем всички по-добре и да сме по-усмихнати. Бог се грижи за всички нас като за свои деца“, казва Васева.
Когато говори за бъдещето, тя остава оптимистично настроена, въпреки тревогите за страната.
Въпреки че вече е добре и ходи до Германия само на контролни прегледи, Васева се надява на светло бъдеще и казва, че вярва в доброто.
„Когато отворя очи и светът все още е размазан, първото нещо, което искам да видя, е Рила планина. Обичам я много. Това е моята любов. Искам да видя птиците в полет, в далечината“, все още мечтае Сашка.
„Аз съм вечният оптимист. Мисля и се моля не само за себе си, но и за целия свят, особено много за България“, завършва любимката на народа Сашка Васева.
