Аугуст фон Платен умира на 5 декември 1835 г. в Сиракуза. Бил е на 39 години. Това е мястото, където поетът намира последния си приют и последната си любов.
Платен прекарва в Италия значителна част от зрелите си години. Там пише и търси утеха в природата и в приятелски кръгове, далеч от родината и от чувството за различност, което го измъчва през целия му живот.
От военно кота до поет
Аугуст фон Платен е син на главния лесничей в Ансбах. Още като дете изучава чужди езици и история. През 1813 г. постъпва в пехотен полк, а по-късно служи в полка на баварските гвардейци и взема участие в кратката кампания срещу Наполеон във Франция през 1815 г. Три години след това е освободен от военна служба, когато получава кралска стипендия и се записва да учи право във Вюрцбург.
В университета интересът му се измества от правото към литературата и философията. През 1821 г. издава стихосбирката „Газели“, а през 1823 г. излиза и „Нови газели“. Двете книги привличат вниманието на видни литератури и предизвикват интереса на самия Гьоте. През есента на 1824 г. за първи път посещава Венеция, където създава „Сонети от Венеция“ (1825) и поемата „Тристан“ — творби, в които се чуват темите за красотата, любовта и смъртта.
В университета в Ерланген слуша лекции при Шелинг и става негов почитател. Въпреки че мнозина го сочат за подходящ за дипломатическа кариера, Платен остава разделен между обществените очаквания и личните си чувства. Връзките му често са неотговорени и водят до периоди на тежка меланхолия.
Италия като приют
След първите си пътувания в Италия Платен се установява за по-дълго във Флоренция, Рим и Неапол. Живее скромно, пише и търси усамотение в красотата на страната. На няколко пъти просрочва отпуски и това го изправя пред проблеми с военните власти — в Нюрнберг го задържат, но не го съдят, а през 1826 г. получава нови позволения за пътуване.
През 1832 г. умира баща му и Платен се връща временно в Германия. Установява се в Мюнхен и работи по редакцията на творбите си до 1833 г. Лятото на 1834 г. отново се връща в Италия. Именно тогава, в Неапол, среща италианския поет Джакомо Леопарди — среща, която според очертаните спомени вдъхва на Платен надежда и усещане за разбиране в един момент на дълбока лична криза.
Последните месеци в Сицилия
През 1835 г., изплашен от пандемията от холера в Неапол, Платен заминава за Палермо, а оттам за Сиракуза. Там намира подслон в дома на семейство Ландолини, влиятелен и древен род с нормански произход, установил се в Сицилия още по времето на крал Роже I. В тяхната къща поетът изпитва за пръв път уют и близост със сродни души.
В същото време здравословното му състояние се влошава. Страда от треска, започва да пие повече и тайно приема медикаменти, убеден, че може да страда от холера. По-късно се уточнява, че поеманите лекарства вероятно отровват организма му. В последните си дни Платен пише писмо до майка си, ясно съзнавайки, че това може да е последният му текст.
Аугуст фон Платен умира на 5 декември 1835 г. На 39 години е погребан в малко протестантско гробище в парка на имението на семейство Ландолини — място, което остава негов вечен дом.
Спомен и признание
През целия си живот Платен търси утеха в поезията и в уединението. След смъртта му името и творчеството му продължават да вълнуват литературоведи и читатели. През 2005 г. в родния му град е учредена награда на негово име, която се връчва на изтъкнати поети на всеки две години и включва парична премия.
За много изследователи съдбата го оставя „там, където древни руини под южно слънце слушат вълните“ — картина, която пасва на романтичните виждания на поета и на последния пристан на неговия живот.
