Емил Будинов – бате Емо – преживя лична трагедия, когато брат му загина в пътна катастрофа на път за Несебър. Денят след краткия им телефонен разговор Емо получил обаждане с новината. „Трябваше да съобщя на родителите ни… Много тежко беше“, споделял е той.
Будинов е познат като най-възрастния участник в риалитито „Игри на волята“ по Нова тв. В същото време животът му е белязан от дълга спортна кариера като състезател и треньор. Той влезе в предаването малко преди 60-ия си юбилей и непрекъснато говори за семейството си и мечтата за къща, където да живеят с жена му Ани в старините на обичните годините. „Днес мечтая за къщичка, в която с баба Ани да си караме старините“, казва той, а жена му допълва с усмивка: „От него къщата, от мен цветята“.
Кариера, труд и семейни жертви
Будинов е 6-кратен републикански шампион за мъже и 4-кратен световен шампион за ветерани. Като старши треньор на юноши и кадети е отгледал поколения шампиони. Дълги години е бил треньор в клуб „Левски“, а през 2014 г. заминава за Норвегия, където продължава да работи с млади надежди, усвоява езика и дори имал възможност да получи паспорт. Спортистът говори 3-4 чужди езика.
Паралелно с кариерата си Емо и съпругата му Ани отглеждат две дъщери и се борят да имат собствен дом. Те споделят, че в началото са живели в тесни помещения и общежития, докато накрая успели да превърнат един апартамент в семеен дом чрез собствени усилия. За ремонта и поддръжката Бате Емо казва, че може да направи почти всичко сам, ако има време.
В периоди на финансови затруднения той е работил като охрана в дискотека и е слагал изолация на жилищни сгради. За високите работи е преминал курс за височинна работа и неведнъж е висял на въже от 12-ия етаж. Един ден силен вятър разлюлял въжетата и това силно притесниел екипа му.
Олимпиадата, уволнението и общественото внимание
Като помощник-треньор Емо преживява голям спортен успех по време на Олимпийските игри в Париж през 2024 г., когато борецът Семен Новиков спечели златен медал. „Моята мечта, която реално като спортист аз съм изпуснал, като треньор ми се сбъдна. Не само, че бях на Олимпиада, но почувствах радостта от това след 25 години да имаме отново олимпийски шампион“, е казвал той. По-малко от пет дни след завръщането си от Олимпиадата бил уволнен по телефонно обаждане. „Това беше за мен един шок, защото реално не виждам къде съм сгрешил. Аз дадох душата си за този спорт“, каза Емо. Той допуска, че може би е бил неудобен за някого, защото винаги казва истината и често е директен.
В публичното пространство образът му от „Игрите“ е на прям и критичен човек, който не крие годините си и опита си. „Моето единствено предимство е, че младите не знаят дали ще стигнат до това, което аз съм преживял за тези години. Всички други предимства са на младите“, казва той.
Семейство, внучка и ежедневие
Ани и Емо са заедно от 36 години. Тя е бивша гимнастичка и счетоводителка, която разбира отдадеността на съпруга си към спорта. Двете им дъщери са тренирали спорт до 19-годишна възраст, но днес развиват професионално други дейности. Най-голямата радост за двойката е внучката Невена, която е на 4 години и проявява интерес към рисуването и спорта. Емо разказва, че глези внучката и й се радва, а самият той я нарича „малкото лъвче“, а тя него – „дедо Лъвчо“.
Загубата на брат му
Братът на Емил бил по-млад с осем години и по-едър на вид. Той починал на 32 години при катастрофа. Семейството имало семейна къща на път за Несебър, към която братът се отправял. Преди инцидента двамата били говорили по телефона. След трагедията болката останала дълбока. „Разбрах, че животът е такъв, че не можеш да го промениш“, казвал е Емо. Трагедията се отразила силно на цялото семейство; той никога не е изоставял брат си и многократно е опитвал да му помага и да го вразумява, дори когато това нарушавало добрия тон.
