На предпремиерата на „Под прикритие“ в НДК синът на продуцента Иван Христов — Самуил — направи малък дебют като сирачето на застреляния полицай. Родителите му Иван и Ирина Тенчева не присъстваха на събитието, защото Христов е лице на Нова телевизия. На премиерата го подкрепи брат му Спас Сарачинов.
Самуил е новото попълнение в сериала, но за семейството това не е единствената промяна. Христов става баща за първи път на 25, когато се ражда дъщеря му Ава — тя в момента е студентка в Холандия. Ава е плод на връзката му с бившата водеща Вихра, която днес прави астрологични прогнози в „На кафе“. По-късно Иван се разделя с нея и започва връзка с Ирина Тенчева.
Разликата между родителството тогава и сега според продуцента е огромна. Той признава, че личността му се е променила и вече гледа по-спокойно на отглеждането на децата си. „Аз въобще не съм същия човек, какъвто бях тогава. Да кажем, основата ми е същата – че гледам да съм добър човек, да не правя лоши неща, да възпитавам децата си с чувство за хумор и с добрина. Но дотам стигат приликите между настоящия Иван и този на 25 години. Тогава бях абсолютно истеричен, не обръщах толкова внимание на детето си. Затова се шегувам с Ирина, че
Даже все едно съм му баба. Така го лигавя постоянно, гледам да съм винаги с него.“
Семейството обитава къща в полите на Витоша. Там живеят Иван и Ирина с малкия Самуил и с децата на Ирина — Спас и Вирджиния. Ава често гостува у тях. „Щастливи сме, когато сме заедно във всеки един момент“, споделя Христов.
Самуил не познава дядо си, защото бащата на Иван е отдавна покойник. Христов рядко говори за баща си. Майка му Саша пък изиграва ролята и на майка, и на баща за него и сестра му, след като родителите им се разделят. Баща му е бил психиатър и по едно време директор в Курило, но проблемите с чашката довеждат до уволнение.
Спомените от детството остават силни за продуцента. Той разказва за многопоколен дом, където прабаба, баба, дядо, баща, майка, той и сестра му споделят едно пространство и различни гледни точки. „Аз помня моето семейство, въпреки че впоследствие се разведоха родителите ми, но помня моето детство. И то кореспондира с детството на голяма част от моите връстници. На една маса имахме събрани прабаба ми, баба ми, дядо ми, баща ми, майка ми, аз и сестра ми.
всеки видял и живял живота си през своята призма и всеки допринася за една стабилност в семейството. Сега такива семейства почти няма. Сега масовият случай е родителите заради парите да са заминали в чужбина, децата в най-добрия случай се гледат от бабата и дядото и са оставени на самотек“, спомня си продуцентът, който участва всяка неделя в „Пееш или лъжеш“.
Дядото на Иван е бил „гравитационният център“ на семейството и неговата загуба оставя трайна следа. „Дядо е мъжът, който беше гравитационнен център на моето семейство. За съжаление той почина, докато аз бях още тийнейджър. Няма ден, в който да не ми липсва и да не искам да си поговорим. Да ми даде оценка, доволен ли е от това какъв мъж съм станал. Щастлив ли е, че човек като мен носи неговите имена? Може би, ако се опитваме да живеем така, че живите и отлетелите ни роднини да се гордеят с нас, ще оставим едно по-добро място след себе си“, разсъждава Христов.
От баща си той е възприел някои основни уроци. „От баща си научих да съм точен не само с времето, а и по принцип. Да не се взимаш насериозно. Да си по-непретенциозен.
Да си с добро сърце – това е май най-важното“, категоричен е Христов.
Пътят към сцената минава през дома и майчината работа в театъра. Майка му Саша е работила в театър „София“ като реквизитор и асистент-режисьор, и младият Иван е участвал в представления още като дете. „Коста Цонев ми е бил дядо в едно представление – театър „София“, където мама Саша работеше. Тя беше реквизитор, после асистент-режисьор и аз се разхождах по сцената. Нали знаете, че, когато в една пиеса трябва да има дете, го отнасят децата на персонала. Бях на 6 години, Коста Цонев ми говореше глупости, понеже никой не го чуваше, и аз се напикавах от смях“, разказа Иван Христов, който бил голям пакостник по онова време. „Правил съм изумителни глупости, особено с Андрей. Не знам как ни издържаха. Веднъж паднах от мавзолея и си счупих ръката.“
Личният му живот е минал през сериозни промени. Христов признава, че е имал проблеми с алкохола, но след срещата с Ирина промени навиците си и започна да тренира. „Буквално мога да кажа, че Ирина ми спаси живота. Ако не беше до мен, почти съм сигурен, че нямаше да съм жив“, категоричен е таткото на новото попълнение в „Под прикритие“.
