Почина последният музикант от най-първия оркестър на Лили Иванова. Това съобщи Людмил Стаменов – Люстам, който пази спомени от началото на кариерата ѝ в Перник.
Люстам е роден преди 80 години в пернишкото село Чешмегирово. Наричат го фокусник, шоумен, диджей и мениджър на култови БГ изпълнители и групи като Васил Найденов, Кичка Бодурова, ФСБ „живата история на българската естрада“. Той припомни, че знае Лили още от първите ѝ участия.
„Наскоро почина и последният музикант от най-първия оркестър на Лили Иванова.“ Това каза Люстам и веднага сподели личен спомен за един от музикантите.
„Александър, наричахме го Сънди, ми беше съсед. Живеехме години наред в блок в Перник. Беше клавирист в най-първия бенд на Лили Иванова – „Неразделните“. От него вече не остана нито един жив музикант. Не знам защо Лили не разказва за този състав“, разказа той.
Как започна всичко
Люстам връща лентата към началото. Тогава е бил едва на 17 години и участвал активно в културния живот на града, особено в програмите на младежкия дом. По негови думи и Лили е била много млада и съчетавала работа с участия.
„По това време Лили също беше много млада, живееха с първия й съпруг. Бъдещата естрадна звезда работеше като медицинска сестра в гинекологията на 9-ия етаж на пернишката болница. Да е било към 1961 г., а може и по-рано. И Лили вече си имаше група – „Неразделните“. Лили работеше в болницата, а в почивните дни – хайде на участие. В рудника имаше едно помещение, „Чакалнята“ му казваха. След края на смяната там изнасяха програми на миньорите и Лили стана неразривна част от тях“, сподели той.
Люстам припомни и как е подпомогнал други изпълнители в началото на пътя им.
„Направих и първата група на Васил. Или по-точно той ми се обади по телефона и ме помоли, ако имам някой приятел барабанист, да го свържа с него. И аз говорих с едно момче от Благоевград, обясних му, че става въпрос за Васил Найденов, изпълнителя на нашумялата песен от филма „Адаптация“. Момчето се съгласи и стана част от бенда на Найденов“, разказа Люстам.
Той подчерта, че е помагал много на Васил и има много спомени от съвместните концерти и сценични случки. Сред тях останала ярка картина от трудния старт в Перник.
„Много съм помагал на Васил. Много концерти имам с него. И какви ли не случки и преживявания и на сцената, и извън нея. Особено силно обаче се е запечатало в паметта ми как той идваше през зимата в Перник. Тогава хонорарите бяха малки – по 25 лева на участие. А Васил беше останал без родители, майка му беше починала рано, баща му имаше друго семейство. И съм го виждал да си суши мокрите чорапи на парното в Младежкия дом. Защото по това време още нямаше пари“, разказа Люстам.
Спомените на Люстам рисуват ранните години на българската естрада през призмата на малък град и лични връзки между музиканти и импресарио.
