На 16 ноември 1993 година в София бе извършено брутално нападение над спортния комплекс Дескрим. Над 50 души нахлуха в залата и я опустошиха. Това беше повратният момент, който превърна сблъсъците за територии в открита улична гангстерска война.
Слави Бинев, шампион по таекуондо и управител на комплекса заедно с неговия приятел Борислав Цветков, беше сред пребитите. Нападателите го обезсъзнаниха и го натовариха в кола с намерението да го ликвидират на Витоша, но в крайна сметка го изхвърлиха на пътя.
Как започна конфликтът
В началото на 90-те във висока тоналност в столицата се появиха групи, представящи се като застрахователни дружества и работещи с брутални методи. Като антипод на тази вълна през периода 1992-1993 г. в софийския хотел Хемус беше учредена Асоциация за самозащита на гражданите срещу престъпността „Защита“. В учредителния състав влизаха група от 40 интелектуалци, полицаи, магистрати и общественици, между които генерал Лилко Йоцов, Ангел Ганев, Гриша Топалов, Камен Пенков, доц. Цветан Цветанов, Петьо Калпакчиев, Здравко Трайков, Стефан Гайтанджиев и Слави Бинев.
Официалната цел на „Защита“ беше противопоставяне на вилнеещите бивши борци. Дейността ѝ обаче бързо доведе до сблъсък с властта на ниво правителство и вътрешно министерство – учредителите влязоха в тежък конфликт с тогавашния министър-председател Любен Беров и вътрешния министър Виктор Михайлов.
Штурмът на „Дескрим“ и причината за атаката
Повод за нападението на 16 ноември 1993 бе финансов спор. Иво Михайлов, син на служителя в корпорация Мултигруп Георги Михайлов, не върнал заем от 12 000 лева. С натрупаните лихви сумата достигнала 100 000 лева. Бащата потърсил съдействие от Димитър Джамов, който по това време работел като личен шофьор на шефа Илия Павлов. Джамов събрал борците и организирал наказателната акция срещу залата.
Нападателите, предвождани от братя Маргини, Димата Руснака и Димитър Джамов, нахлули и пребили присъстващите. Над 50 тежко въоръжени мутри тръгнали към залата за набиване на канчета, след което последвал погром.
Ескалация и обмен на огън
След нападението в хотелите Орбита и Дескрим се събрали по около 200 въоръжени души от враждуващите лагери. Вътрешният министър Виктор Михайлов изведе баретите по улиците, за да опита да спре сблъсъците. Въпреки това последваха поредица от кървави нападения между хората на Кръстника Иво Карамански и борците.
При зрелищен въоръжен сблъсък пред дома на Йордан Гиздов хората на Карамански откриха огън. При този сблъсък бяха убити Петьо Маргитин и 18-годишният борец Ангел Червенков. Смъртните случаи маркираха официалния старт на гангстерската война в София.
Следователят Христо Бочаров от Шесто РУ поел разследването на случая. Охранителят Валентин Дайков изчезнал безследно след посещение на дискотека Нерон, преплитайки се с поредицата от насилствени епизоди през периода.
Хронологията на тези събития показва как един финансов спор и публичната конфронтация между бивши борци и новосъздадена гражданска асоциация прераснаха в открита война за влияние и контрол над територии в столицата. Без резултат от усилията за бързо овладяване на насилието последиците оставиха няколко жертви, изчезвания и дълбоко поляризиране на средите, замесени в конфликта.
