Светослав Терзийски заяви, че Елен Колева първо е била негова приятелка, преди да започне връзка с брат му Калин Терзийски. Тази подробност той разказа в обширни спомени за живота и последните месеци на писателя.
Светослав е физик по образование, дизайнер на мебели по професия и разказвач. Той е по-големият брат на покойния писател Калин Терзийски, който почина в края на януари тази година. Преди две седмици урната с праха на автора на романа „Алкохол“ бе положена в Алеята на творците на Централните софийски гробища. Приживе Кайо и неговите приятели наричаха Светослав Терзийски с измисленото от самия покоен белетрист обръщение „Батю“ с ударение на последната сричка.
За връзката с Елен Колева
„Елен Колева беше първо мое гадже, преди да се насочи към брат ми.“ Това е първото изречение, с което Светослав описва началото на връзката между актрисата и двамата братя. Той не крие, че връзката между тях е била кратка и че преминаването ѝ при Калин е било болезнено за него.
„Елен Колева е особено същество, с голямо его, със силни пориви да влияе на околния свят. Търсачка, както и Диана Димитрова, на екзотични преживявания. С Елен не сме имали кой знае какво, но съм я хващал за дупето“, каза той откровено.
Светослав описва как поведението ѝ се променя в мига, в който се появил интерес към брат му. „В момента, в който подуши брат ми, тя ме заряза. Отряза ме като краставица. Въпреки че аз не гледам да влагам в образи като нейните големи парчета енергия. Но мъжете понякога се лъжем. Според мен Елен нарочно беше скроила цялото това нещо. Аз изобщо не се сърдя, а наблюдавах една много приятна сцена – като нещо, написано от класиците. Но не се потресох, въпреки че след това трябваше да поддържаме нещо като приятелство, все пак известно време се водеше гадже на брат ми и нямаше как да я гоня от къщи. След това всичко се разтече, както го знаем“, разказва „Батю“.
Битката с алкохола и последните месеци
Светослав споделя и подробности за дългия период на зависимост, през който преминал Калин. Той описва как жените не оставали дълго около писателя, когато видели в какво състояние е.
„Като видеха колко е зле, бягаха ужасени. Защото Калинчо си къркаше и беше абсолютно непоносим през това време. Като всеки алкохолик, разбира се. Докато беше в пиянския си период, от 2002-ра докъм 2015-а, което не е малко, той си беше извадил 5-6 зъба сам, които падаха вече. През това време не е ползвал четка за зъби. Нямаше лична карта, долни гащи, чорапи, документи, нищо“, разказва братът му.
Той обрисува и вътрешната промяна, която според него е настъпила у Калин в последните месеци от живота му. „У брат ми се събуди едно огорчение от самото живеене. Но не толкова от околния свят, а от разбирането, че е болен и няма да успее да се излекува. В последните месеци започна да разбира, че потъва и няма да може да се измъкне. Накрая вече се измори. Предаде се просто. Хлъзна се към улея на изчезването. То и много не му трябва на един толкова изтощен организъм като неговия“, казва Светослав.
В същото интервю той отбелязва, че Калин е бил човек, който пораждал чувства у по-възрастни жени: „Но Калинчо беше обичлив и възбуждаше любовни чувства у жените над 50“, посочва братът.
Ролята на „лечителката“ Марта Петрова
Светослав коментира и фигурата на Марта Петрова, която според самия Калин е участвала в неговото „изцеление“ от зависимост. Той казва, че я е виждал само веднъж и изразява опасения за нейното влияние.
„Тази Марта съм я виждал на живо веднъж. Беше дошла и в къщата ни в Банкя един път. Според мен тя е потенциално опасна за по-слаби психически хора. Но Калинчо беше слаб човек, или по-скоро – слабо-силен. Защото имаше огромна енергия, съчетана обаче с много нисък самоконтрол. Същевременно имаше и стихийно дезорганизиран самоконтрол. Можеше да направи чудеса за кратко време, а след това да лежи по гръб или по корем и нищо да не прави. И това си го позволяваше без капка угризения. Въпросната Марта беше една такава пастьозна, изблещена, с една дума – с вид на опасно същество. И с огромно желание да доминира и да влияе на околните и по този начин да храни егото си. Общо взето, тя искаше да сложи ръка върху Калинчо, да го управлява и чрез него да управлява света. Такива манипулатори обичат да управляват света чрез свои аватари, чрез свои послушници“, споделя „Батю“.
Светослав Терзийски завършва спомените си с лични наблюдения за характера на брат си и за последните месеци от живота му, като в тях се преплитат семейни истории, болезнени детайли от зависимостта и оценки за хора, които са били в близост до Калин.
