Елена Колева вече живее под името Елена Калевска и от няколко години практикува и преподава космоенергетика. През 2019 г. тя започва да посещава сеанси, след това се обучава и днес има и свои ученици.
От сцената към усамотение и търсене
Пътят ѝ в публичното пространство започва с голяма роля във филма „Шивачки“ през 2007 г., за която получава награда за най-добра актриса. После следват участия в театъра и във формата „Dancing Stars“. В годините обаче личният ѝ живот привлича усилено внимание, а поведението ѝ в публичното пространство често се описва като изтеглящо сцепление между образ и реалност.
Промяната в живота ѝ започва с тежка връзка, чието име не желае да обявява, за да не отваря стари рани. Тогава влизат депресивни състояния, истерии и зависимости. Тя говори открито за употреба на вещества, които е използвала, за да притъпи болката. Осъзнава, че е близо до дъното, и започва да променя навиците си бавно, но последователно.
От години не пие алкохол и едва ли приема по-често от чаша при наздравица. Отказала е кафето и го е заменила с черен чай. Професионално усеща, че вратите пред актьорската ѝ кариера се затварят и че публичният образ ѝ пречи на възможностите. Въпреки това не се отказва напълно от театъра и все още участва в представления, но вече възприема сцената по-скоро като хоби.
Космоенергетиката като нов път
В търсене на опора и други отговори тя се доближава до текстовете и практиките на Петър Дънов и към медитацията. През 2019 г. в живота ѝ навлиза космоенергетиката – описана като биоенерго-информационен метод, който свързва древни тибетски, индийски и египетски практики със съвременни представи за енергията и съзнанието. Първоначално посещава сеанси, после започва обучение и днес има ученици, на които предава методите.
Тя свързва с тази практика усещането за нова вътрешна опора и промени в начина, по който гледа на времето и стареенето. Според личните ѝ убеждения човек може да повлияе на усещането за време и на процесите на стареене, като живее в настоящето и се освобождава от стари обиди. Вече по-рядко се връща към неприятните спомени и предпочита да среща хората без товара на миналото.
Промени има и в социалния ѝ кръг. От старата среда, по нейни думи, почти никой не остава; изключение правят две приятелки от детството. На тяхно място идват хора със сходни интереси, с които споделя заниманията си и разговорите си. Майка ѝ Ина Колева също започва да се занимава с космоенергетика и се доверява на новия ѝ път.
В любовта Елена казва, че вече не иска да играе ролята на спасител. Разпознава стария модел, при който поемаше нечии проблеми, и се отдръпва, когато усети подобно поведение. Иска връзка, но не на всяка цена и без компромиси със себе си. Признава, че понякога се появява страх дали подходящият партньор ще дойде.
Болката остава част от нейното творчество. Пише поезия и използва преживяното като ресурс за актьорската си работа. Допуска сълзите и страданието като част от процеса, вместо да се опитва винаги да прикрива емоциите. След години, в които се е опитвала да изиграе чужд образ, най-трудната ѝ роля остава да бъде сама със себе си и да се изправи пред страховете си.
