Легендарният рокаджия Ицо Петрофф почина внезапно – сляп, бездомен и настанен в „Дом на ветераните на културата и изкуствата“ в столичния квартал „Захарна фабрика“, бл. 48А. Смъртта му изненада приятели, които до последно поддържаха връзка с колоритния музикант и чули, че той подготвял ново издание на книгата си за гей страстите на елита.
Петрофф е страдал от тежък диабет, който довел до загуба на зрението му. Заради здравословните проблеми той почти не влизал в интернет и рядко отговарял на въпроси от последователи и колеги.
Как остана без дом
Драмата около жилището на музиканта започва, според материала, докато Ицо се грижил за болната си майка Иванка Милкова. Тя била популярна модистка и дълго време лежала в леглото. Петрофф се грижел за нея 24 часа в денонощието, макар че има сестра – Жана Христова, която живеела със свое семейство и деца.
Когато сестра му се разболяла тежко, грижите отново паднали върху него. „Пет години гледах на легло сестра ми Жана. Имаше остеопороза, паркинсон и рак на гърдата. Децата й не я погледнаха. Изпълнявах всичките й прищевки. „Купи ми сладолед, купи ми шоколад, купи ми боза…”, молеше тя. Купувах всичко. Лекарствата й бяха 80 лева, но й ги даваха безплатно. Социалният патронаж й носеше храна. Много ми е мъчно за нея. Осиротях. Добре е човек да си има сестра”, разказвал е Петрофф.
Според разказа, докато се грижел за майка си, Ицо прехвърлил своя дял от подуенския наследствен апартамент на сестра си в очакване, че тя или нейните деца ще се погрижат за него в бъдеще. След смъртта на Жана апартаментът преминал на наследниците ѝ. Те решили да не приберат вуйчо си в жилището, в резултат на което музикантът останал без дом и се озовал на улицата.
Новината за бедствието достигнала до Съюза на българските музикални и танцови дейци и до приятели на Петрофф. Покойният композитор Кирил Икономов съдействал и настанил артиста в „Дом на ветераните на културата и изкуствата“. Икономов редовно го посещавал, носел му храна и помагал дори да се храни.
Кариера, книги и лични връзки
През 1991 г. Ицо – или Ицака, както го наричали приятелите му – основава една от първите „демократични“ рок банди „Татко Кристофър“. С подкрепата на Поли Пантев той създава „Арт рок център“. Първият им съвместен проект се нарича „Три дами ни гледат от небето“ и е в памет на Леа Иванова, Паша Христова и Зорница Попова. В материала се посочва, че Поли Пантев е „разстреляния по-късно, през 2001 г., на остров бизнесмен-мутра Поли Пантев“.
Петрофф е автор на шест книги с откровени разкрития за хомосексуалния елит в страната. В творбите си той описва лични преживявания с хора от шоубизнеса, спорта и гей личности, с които контактувал. Често критикувал мъже, които крият ориентацията си и не говорят открито за това.
За времето на предишния режим той разказвал, че изявите му са били спирани и че е бил подложен на натиск. По повод репресиите цитирал думите на полк. Джидров: „Моля, моля без този педераст“. В същото време Петрофф отдавал признание на музиканти като Никола Чалъшканов, които го подкрепяли: „Ицо Петрофф е в основата на цялата ни програма. Просто без него няма да има програма“.
В личния му живот фигурира дълъг списък от връзки и бракове. Първата силна любов била 22-годишният Стефан Бъчваров. Имал връзки с други мъже като Радослав Миланов и Валентино. Два пъти е бил женен – за Зори Прол и за Светлана Русева. Има дъщеря Ива Ваня, която живее в Германия.
В едни от по-отворените си спомени Петрофф разказвал пикантни истории за известни личности, включително епизод, свързан с Емил Димитров и друга популярна певица. В материала са възпроизведени тези спомени без съкращения.
Образование и признание
Ицо Петрофф е завършил Консерваторията. Участвал е в „Златния Орфей“ и „Песен за Варна“ и е отличен за цялостно творчество от „Мюзик старс“ за рицар на българската музикална култура. Роден е на 9 януари 1952 г. в София. Баща му е Петър Петров от Подуяне, майка му е Иванка от Байлово.
Преди кончината си Петрофф споделял, че макар и мизерна, пенсията му стига „колкото похарчи, толкова“ и че сцената и музиката му липсват заради оредяването на верните приятели. Самият той казвал пред репортер: „10 години гледах майка си, после пет сестра ми. Как издържах, не зная! Но ето ме на 73 години, жив, здрав и обичан“, само година преди кончината си.
