Телевизионната водеща Нана Гладуиш признава, че преди всяко рутинно изследване изпада в силна тревога. Плаче пред болницата, трепери и моли хора да ѝ подписват документи или да ѝ държат ръката, докато не види лекар.
„Всяка година си правя ядрено-магнитен резонанс. При мен е задължително. И всеки път изпадам в жестоки кризи. Рева пред болницата, треперя, моля хора да ми подписват документите, да ми държат ръката. Буквално съм развалина, докато не се срещна после с лекаря, който ми казва, че всичко е наред. Много е тежко“, споделя Нана в откровен разговор за онлайн предаване.
Диагнозите и началото на битката
Първата диагноза идва през 2012 г., когато Нана е едва на 38 години и има малко дете. Тогава тя среща нетипична форма на болестта. „Когато преди 13 години получих моята диагноза, тя се оказа много нетипична. Аз имах метастази, но нямах първично огнище. Това не беше класически случай на рак на гърдата. Тогава аз влязох да чета и видях примери на хора, които са оцелели. Това много ме надъха, докато не прочетох за една дама, която дълго време се беше борила с рак на гърдата, че е починала. Тогава това ме срина. Защото ние всички имаме нужда от добрия пример“, споделя тя през сълзи.
След първата борба Нана не се отказва и създава фондация „Една от 8“, посветена на подкрепа за жени с рак на гърдата и техните близки.
През 2017 г. диагнозата се появява и в другата гърда, след което тя предприема и превантивни операции. В началото на 2026 г. Нана съобщава за трета онкологична диагноза – рак на кожата, установен при преглед на малко образувание.
Загуби и тежки лични удари
Борбата с болестта не е само нейна. Баща ѝ умира от рак на белия дроб, майка ѝ почива след тежка форма на болестта на Алцхаймер, а сестра ѝ Мартина също се разболява от онкологично заболяване. Двете сестри водят битките си в един и същи период, а Мартина губи живота си през декември 2023 г.
„Най-голямата ми трудност, откакто стартирах „Една от 8“ за тези 13 години, са хората, които загубих. Много са. И след това продължаваш много, много трудно. Загубихме много хора, включително хора, които работеха за фондацията“, признава Нана, описвайки емоционалния товар след личните и колективни загуби.
Опасни съвети и лъжливи надежди
Опитът ѝ я прави и свидетел на погрешни и опасни препоръки, които пациенти получават от непрофесионалисти. Нана разказва как след обявяване на диагнозите ѝ медиите и социалните контакти ѝ носят стотици „съвети“ от непознати.
„Когато говорих за моята диагноза в медиите, ням представа какво се изсипа. Пращаха ме за чайове, за корени, за нокти… Една жена в „Съдебен спор“ веднъж ме дръпна и ми каза как тя си е излекувала рака на гърдата с компреси с риванол. Виждала съм жена с 6-годишно дете как отива на врачка и тя й казва в никакъв случай да не ляга под ножа, в никакъв случай терапия. Мъжът й ходи в Куба, носи скорпиони, инжекции… Жената почина накрая“, разказва Нана.
Тя подчертава колко опасни могат да бъдат неточните и не медицински обосновани съвети, които дават фалшива надежда или отклоняват болните от доказани терапии.
Нана говори открито както за своята болка, така и за активността си в подкрепа на други жени. Въпреки тежките моменти и многобройните загуби, тя продължава да работи чрез фондацията и да приканва към осъзнат подход към лечението и подкрепата за пациентите и техните семейства.
