Силвия Лулчева е минала през тежки физически и емоционални изпитания. В студентските си години тя стига до 48 кг при анорексия и по-късно преживява временна невъзможност да ходи след многобройни инжекции, които увреждат нерв. Периодите на силна тревожност и дълги болки оставят следи в живота ѝ.
От гладуване до възстановяване
Тя е в трети курс във ВИТИЗ около 1989-1990 г., когато любовно разочарование и самокритика я тласкат към съзнателно гладуване. В един момент килограмите падат до 48, но въпреки това тя продължава да се вижда като дебела. Тялото ѝ започва да я боли и усещането за притиснати кости я съпътства, но не спира да посещава занятията и прикрива отслабването с дрехи. Първоначално майка ѝ не разбира колко сериозно е положението, докато колежка не обръща внимание и не я предупреждава.
Лечението минава и през хормонални инжекции. Организмът ѝ постепенно се възстановява и килограмите се връщат, но връзката ѝ с храната остава усложнена. Дълги години Силвия е свой най-суров съдник и има навика да се наказва или награждава чрез храна.
Детска тревожност и здравословни кризи
Тревожността се появява още в детството. На пет-шест години едно друго момиченце я плаши с история за опасна вода и въображението ѝ превръща измислицата в реален кошмар. Всяко докосване и всяка случайност започват да изглеждат като заплаха, а майка ѝ я води със себе си на работа, за да я успокои.
По-късно Лулчева тежко боледува от варицела и бронхопневмония. Многобройни инжекции по време на тези заболявания засягат нерв и тя временно спира да ходи. Единствената утеха за семейството е, че детето не спира да говори.
Опит за второ дете и ендометриоза
След раждането на дъщеря ѝ Елица Силвия си представя дом с три деца. Втора бременност обаче не настъпва. Дълго време проследява състояние, което приема за миома, докато друг лекар не поставя диагнозата ендометриоза. Това налага нови лечения и хормонални курсове, които дава тя и семейството си под голямо напрежение.
Двамата с Васил обсъждат възможността да опитат отново, но според разказа ѝ той не желае тя да преминава през тежък хормонален курс и семейството да бъде подложено на това. Надеждата за второ дете остава несбъдната, а хроничната болка влияе и на интимния живот: Силвия често трябва да планира пътувания и ангажименти спрямо това как ще се чувства.
Прегаряне, възстановяване и нови практики
Грижите за близките и множеството задачи довеждат до два периода на прегаряне. В тези фази тя не иска да среща хора, да говори по телефона или да приема нова информация. Продължава да играе, но усеща работата си като механична, сякаш вътрешно е изчезнала.
Постепенно възстановяването идва с помощта на жена в Сингапур, с която общува дистанционно. Вторият тежък период настъпва малко преди пандемията, но връщането вкъщи и намаляването на темпото помагат. Днес тя учи да си дава почивка и да разпознава навреме тревожността и преумората.
Лулчева завършва дванадесетомесечно онлайн обучение в Шаолин академия, където съчетава елементи от йога и тайчи. Тя не търси съвършенство, а начин да чувства границите си и да се отнася по-внимателно към себе си.
Дъщерята, хуморът и благотворителността
Опора за актрисата е дъщеря ѝ Елица. Тя умеe да превърне майчините самообвинения в смях и да върне спокойствието вкъщи. Лулчева цени наблюдателността ѝ и приема съвети.
Въпреки преживяното тя запазва чувството си за хумор. Когато отива за гола фотосесия с актрисите от „Красива тела“, носи на екипа голяма кутия шоколадови бонбони като жест, който да направи събитието по-лесно за всички.
Днес тя харесва и обича тялото си и не приема остаряването като трагедия. Както сама казва: „Искам, когато си до мен, да mi е луксозно на душата“. За нея вниманието към собственото благополучие е проява на себеуважение.
Лулчева е дългогодишен участник и водещ в кампанията „Ден за мен“ – форум за женското здраве и красота. Тя е активен участник в благотворителни кампании като „Българска хранителна банка“, „Заедно в час“, инициативи на Червения кръст и в борбата с рака на гърдата. За нея изкуството и добротата вървят ръка за ръка.
