Василий Втори заповядва осакатяване на пленените български войници след битката при село Ключ. Причината по традиционната хроника е отмъщение за смъртта на любимия му Теофилакт Вотаниат.
Според хронистите военачалникът Вотаниат от Солун бил прободен с копие и убит по време на августовската битка от Гавраил Радомир – син и престолонаследник на цар Самуил. В отговор императорът заповядва „абсолютно всички“ пленени български войници да бъдат осакатени и лишени от зрение. При вида на ослепената си армия цар Самуил получава фатален инфаркт или инсулт и умира на 6 октомври 1014 на 70-годишна възраст.
Различни исторически версии
Не всички източници и изследователи приемат буквално описанието на масовото ослепяване. Българският изследовател Иван Петрински твърди, че масовото ослепяване на 15 000 войници никога не е имало и че тази история е измислена от византийския хронист Йоан Скилица. Друг византийски хронист, Кекавмен, записва за 14 000 пленени българи, но не споменава ослепяване.
Петрински допуска и друг вариант за смъртта на Самуил – че владетелят може би е бил отровен чрез чаша студена вода и фатални благовония, подадени от ромейски агенти.
Същите източници поставят под въпрос и други детайли от официалната византийска версия. По думите на изследователите, византийските манипулации прикриват и истината за смъртта на царския брат Арон, който през 986 е убит в Триадица от ромейски пратеници, а не от самия Самуил. Откритият Битолски надпис на цар Иван Владислав според изложението в източника категорично потвърждава, че между двамата братя е имало разбирателство и че братоубийството е фалшификация.
В същото време иманяри продължават да търсят скритото злато на Самуил, което според Блазиус Клайнер е било напълно разграбено от Василий Втори.
